Честито Рождество Христово!

Честито Рождество Христово! Пожелавам на всички Божията любов да озари сърцата на всеки един от нас и да бъдем запленени все повече и повече от Неговата преизобилна благодат!

15. Затова и аз, като чух за вярата ви в Господ Исус и за любовта, която сте показали към всички светии,
16. непрестанно благодаря на Бога за вас и ви споменавам в молитвите си,
17. дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете,
18. и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство
19. и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите - сила, която е според действието на Неговата могъща сила,
20. с която подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата,
21. далече над всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наричат, не само в този свят, но и в бъдещия.
22. И всичко покори под нозете Му и Го постави да бъде глава над всичко за църквата,
23. която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всички.
Ефесяни 2:15-23

Да имаш или да бъдеш

Вчера по бТВ излъчиха интересен документален филм за събитията от 1989 година и началото на 1990-те години. Филмът под името "Да имаш или да бъдеш", представи три различни истории на обикновени хора, които се сблъскват с действителността от краха на комунистическият режим. Представени бяха кадри от празните рафтове в магазините, липсата на елементарни стоки от първа необходимост, за режима на тока, на водата, за липсата на отопление в болниците. Припомниха на родителите ни в каква мизерия са ни отглеждали в началото на прехода към пазарна икономика. Годините от 1989-1991 не ги помня много съзнателно. Не съм усещал да е било някаква огромна мизерия, но си спомням режима на тока. Спомням си и годините 1996 и 1997 година, когато правителството на Жан Виденов докара България до макроикономическа криза. Сякаш обаче ги бях забравил тези моменти. Бях забравил как транспортът в София стачкуваше и ходехме пеша, как цените на хранителните стоки и всичко останало растеше с часове, как доларът се търгуваше при курс 4000 лева за 1.

Ах, колко лесно забравяме. Помислете само на какво приличаше България преди 12 години или преди 20. Помислете и разсъдете къде е България сега. В момента живеем в просперитетни времена, макар и да сме последната държава в ЕС по всички показатели. Магазините са препълнени с хранителни стоки, имаме функциониращ градски транспорт, а колите, особено в София и големите градове, са станали необходимост, а не лукс. Бензиностанции имаме навсякъде и надали има човек без мобилен телефон. Можем да пътуваме навсякъде из Европа без да е нужно да се редим на опашка за виза. За първи път от десетки години страната ни няма визов режим с нито една съседна държава. Осъзнаваме ли какво имаме като материални блага? Осъзнаваме ли колко много неща се промениха, въпреки недобросъвестните политици и напук на всички онези фактори, които допринасяха негативно за страната ни? Бог не ни ли е благословил, въпреки нашето упорство, нашият егоизъм и всеобщо греховно поведение?

На мнение съм, че всичко опира до възприятията ни за света, за това какво е щастие, дали материалното благополучие е всъщност онова, което ще ни направи щастливи. Може би е време народът ни да помисли и да си зададе въпросите, които упорито се опитва да преглътне или да забрави, защото няма отговор за тях - откъде идваме и накъде отиваме? Какъв е смисълът на този живот?

Надявам се този стих да даде отговор на онези, които търсят и да насърчи онези, които са намерили, но забравят:

"Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т. е. новорождението и обновяването на Святия Дух, когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител, така, оправдани чрез Неговата благодат, да станем според надеждата наследници на вечния живот. Вярно е това слово.
И желая да настояваш върху това с цел онези, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците."
Послание на апостол Павел до Тит 3 глава, стихове 5-8

Снимка: www.btv.bg

Smile :)

Днес слушах тази песен. Заслушах се в текста и се почувствах наистина щастлив от това, че познавам Бога. Мисля, че текста на песента говори сам за себе си.

Kutless - Smile

On a plane somewhere again
I take my place in line just like every other time
I slide into my window seat
She was sitting there
One seat over so I said “Hello, how are you today?”
With my smile I could see the hope within her eyes
And I knew that something’s different today

Chorus
Though everything’s the same inside
There’s something real
A faith which causes me to change
(But what’s different now)
A spark is gleaming in my eye
Like diamond stars that fill the sky
I think a smile says it all
A smile says it all

The conversation presses on
As miles pass below, she said I have to let you know
You seem so different to me
There is a joy inside
The love of God is all I know
From which this could originate
With one smile I could see
The faith we share inside
And I know that something’s different today

I see what a smile can say about me
I know that words are not always what speak
Sometimes it’s not what I say
That the world around me seems to understand

Ето и бърз превод на песента:

Kutless - Усмивка

В самолет съм отново нанякъде
Чакам си реда както всеки друг път
Плъзвам се в седалката до прозореца
Тя седеше там
на едно място през мен, казах й: "Здравейте, как сте днес?"
С моята усмивка можех да видя надеждата в очите й
И аз знаех, че има нещо различно днес

Припев:
Въпреки, че всичко е едно и също, вътре има нещо истинско
вяра, която ме променя (но какво е различно сега)
искра блести в моите очи, както диамантени звезди, изпълнили небето
Мисля, че усмивката казва всичко
Усмивката казва всичко

Разговорът продължава напред
Както изминаваме милите долу, тя каза, че трябва да знаете
Вие ми изглеждате толкова различен
Имате радост отвътре
Само от Божията любов е произхода на всичко това

С една усмивка мога да видя, вярата, която споделяме вътрешно
И знам, че нещо е различно днес

Виждам какво една усмивка може да каже за мен
Знам, че думите не винаги са това, което говорят
Понякога не думите са това,
което светът около мен изглежда осъзнава