Какво всъщност е ПР?

Преди няколко дни прочетох една статия за жена, която чрез Капитал Кариери е успяла да си намери работа в Мтел като ПР специалист. Като цяло статията беше добра, нямаше някакви фрапантни изявления или факти, но коментарите под самата статия бяха направо страшни. Изказванията бяха срещу девойката, както и върху ПР специалистите изобщо.

Всичко според мен обаче бе плод на неразбиране на професията на ПР специалиста. Отговорът на въпроса "Ти какво точно работиш?" винаги е труден, особено в страна, в която ПР се свързва предимно с Бойко Борисов и Евгени Минчев (за справки тук).

Реших да напиша отговор на нападките и странните обвинения във форума. Публикувам го и тук.

"Мисля, че основният проблем, който предизвиква спора в случая е, че няма особена яснота относно професията на ПР специалиста. Ще започна от самото начало: ПР е съкратено от Пъблик Рилейшънс, което е неправилно преведено Връзки с обществеността на български. Всъщност преводът трябва да е Взаимоотношения с публиките. Няма да задълбавам тук, но едно от най-срещаните определения за професията е, че тя изгражда взамоизгодни взаимоотношения между организацията (приемете това название за всичко - фирми, партии, НПО и т.н., може и личност да е) и нейните публики. Една организация има много публики, които не е задължително да са нейни клиенти. Целите на една ПР кампания са да промени нагласите - на съответните публики, както и на организацията. Това е двустранен процес, за който се изисква изключително много работа. Писането дори на едно съобщение до медиите не е толкова просто, колкото си мислят хората. Факт е, че в страната ни бъка от некомпетентни ПР специалисти. Факт е, че има и достатъчно много журналисти в тази категория. Смятам обаче, че Вилиана Тодорова не е от тази категория. Във всекидневието на ПР специалиста има изключително голям набор от дейности. В действителност много време отива в телефонни разговори - няма как, има непрестанно общуване с различни хора. Да речем, че правим пресконференция за Очи на четири лапи. Трябва да се направи план за събитието, колко време ще се говори, кой ще говори, дали да има водещ, дали да има подарък за журналистите и какъв, да се състави списък на журналистите (актуален, тоест трябва да се звъни на съответните редакции, за да може да се състави), да се избере подходяща зала - подредба на залата, дали е на достатъчно добро място, така че хората да дойдат, какво ще им кажем преди всичко на тази пресконференция - каква ни е новината, ще има ли кетъринг, вода в залата и т.н. и т.н. Всичко това също се обсъжда с някой висшестоящ от компанията за одобрение. Тоест, нещата са достатъчно много и то само за една пресконференция."

Враждебна реч? Срещу кого?

На 15.01.2009 година в пресклюба на БТА бе организирана публична дискусия на тема „Враждебна реч и език на омразата в електронните медии”, организирана от Съвета за електронни медии (СЕМ), съвместно със Съюза на българските национални електронни медии и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).

Най-общо взето изводите от дискусията бяха, че враждебната реч трябва да се регулира от вътрешномедиен регулаторен орган, който да следи медиите и да налага съответните санкции. От репортажът по БТВ в емисията от 19:00 ч. (архив на БТВ) излиза, че всички са срещу враждебната реч в медиите и че тя ще отпадне, тъй като хората обичат повече позитивни новини, отколкото негативни.

На пръв поглед няма нищо лошо - никой не иска да бъде хулен за щяло и не щяло, а и злонамерената реч не ползва никого. Има обаче и друга страна. Регулаторните мерки срещу враждебната реч се прилагат в полза на по-малки групи от хора, за да им бъдат дадени повече права. В голяма част от случаите това са хомосексуалистите.

Важно е според мен да се погледне каква е ситуацията в редица държави в Западна Европа, в които са били въведени закони срещу враждебната реч.


В Швеция по време на редовна църковна неделна служба, пастир Аки Грийн споменава в проповедта си, че според Божието слово Библията хомосексуализмът е грях. Вследствие на това някой успява да направи запис на проповедта, да я изпрати в полицията и да отправи обвинение срещу пастира за враждебна реч. Повече за случая, може да видите на следния линк.

Във Великобритания откакто съществуват закони за враждебната реч, са наблюдавани не един или два случая, когато хомосексуалисти използват този закон, за да съдят християни - включително пастири, защото са им отказали да извършат някаква услуга или са заявили открито, че според Библията хомосексуализмът е грях. Случаите, в които гейове съдят християни или хора биват уволнявани заради заемането на ясна позиция относно вярата си в публичното пространство са станали почти всекидневие в Обединеното кралство.

Един от последните примери е от 13.01.2009, когато радио журналист бе уволнен от медията, за която работи. Причината била, че в предаването си поканил гост, чрез който да бъде представена християнска гледна точка на твърдението на мюсюлмански критик, в което той поставя под съмнение Божественият характер на Исус Христос. Гостът в студиото просто изразил мнение, че твърдението на мюсюлманският критик говорело за "слабо познаване на Библията и на Корана". Ръководството на радиото решило да уволни водещият, който от 6 години работел за медията, защото е накърнил достойнствата на мюсюлманската общност като е позволил на госта си да изразява мнение по въпроса.

Бих призовал хората от СЕМ, АБРО и на бъдещите регулаторни органи да внимават как определят враждебната реч, тъй като може да превърне една малцинствена група в деспоти.

Какво означава да си мениджър?

През изминалата една седмица имах перипетии с кол-центърът на една авиокомпания. Ситуацията няма да я описвам подробно, но ще спомена само една част от нея. Свързах се с кол-центърът на компанията, заради грешна информация, която бях получил от техен служител. Намеренията ми бяха да разбера какво става всъщност и бях склонен да приема нещата такива каквито са. При разговорът обаче служителката не пожела дори да ме изслуша докрай, а сопнато отсече "Няма такова нещо, не е възможно някой служител да ви е дал такава информация". Разговорът от този момент нататък беше напрегнат, а аз вече не бях склонен да отстъпя и да приема нещата така, както тя искаше. Впоследствие разбрах, че съм разговарял не с кой да е, а със самият мениджър на отдела за работа с клиенти.

Ситуацията ме накара да се замисля за следното - какво означава да си мениджър? Това просто една титла във визитната ти картичка ли е? Не е ли това отговорна позиция, за която се изискват повече знания и умения от обикновения служител или работник? Жената по телефона се държа арогантно, не ме изслуша, а от поведението и думите й излизаше, че лъжа или че си въобразявам. С други думи: не ми стана приятно. След разговорът бях напрегнат. Ако тази жена просто беше използвала по-мили думи, беше ме изслушала и обяснила спокойно, че нещата са такива и такива, аз лично щях да съм много по-склонен да се съглася с нея или поне нямаше да стигаме по пререкание.

Замислих се и за това какво би било поведението на Христос в тази ситуация? Щеше ли той да се изнерви и да прекъсва хората? Или щеше да изслуша и да даде изходен път?
"Мениджър" не означава да се държиш шефски, да мачкаш тези под тебе, да се държиш сякаш светът е твой. Преводът на тази дума от английски е "управител". Това е човек, който управлява даден бизнес, отдел, предприятие. Заедно с тези неща той управлява и хора - подчинените си. Освен това като мениджър се налага да общува с други хора - бизнес партньори, потенциални и сегашни клиенти, други началници.

В Библията ни се казва, че хората сме като овце - имаме нужда от някой, който да ни води, иначе се скитаме. Исус казва за себе си "Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете."(Евангелие от Йоан 10:11) И Той в действителност даде живота си за нас, овцете. Да следваме Неговия пример: да имаме готовност да дадем живота си за хората около нас - семейство, служители, приятели - това означава да си мениджър и лидер.