14 април 2009

Мел Гибсън - падането на един герой

Четейки статията за развода на Мел Гибсън ме наведохя някои размисли, които ми се искаше да споделя в блога си. Бях разочарован, когато преди 2-3 години се появи информацията за пиянското каране и при появата на слуховете, че ще се раздели с жена си. Невероятно, човекът направил може би най-великият филм за последните 12 часа от живота на Исус Христос на земята, се проваля по такъв начин в личния си живот. Искреното му посвещение като християнин, създаването на филма и дългогодиншият му брачен живот говореха за една различна личност, открояваща се от останалите холивудски звезди, за които разводите и пиянските истории са всекидневие.

Ужасно е да наблюдаваш как велики личности пропадат заради греха. Библията ни говори и за такива хора - Самсон е най-яркият от тях. Започнал страхотно, имащ невероятна дарба от Господа и сила, но грехът проваля цялото му служение. Бог беше призовал Самсон да избави Израел от филистимците, но се беше поддал пред красотата на една филистимска проститутка. Човек с огромен потенциал, който обаче беше съсипан от греха. Повече за Самсон може да прочетете в книгата Съдии от 13 до 16 глави включително. Утешаващото за Самсон и Мел Гибсън е, че все пак са послужили за Божието дело. За Самсон можем да прочетем в Евреи 11:32-34:

И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците,
които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове,
угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

Искрено съжалявам за Мел Гибсън и семейството му, ще се моля за него и се надявам, че този мъж ще се покае за греховете си, докато е време. А още по-хубаво би било, ако всъщност направи всичко възможно, за да запази брака си, преди окончателно да са подписали документите. Бих го посъветвал да изгледат заедно с жена си филма Fireproof. Може да му даде някои добри идеи.

07 април 2009

I have a dream...

Гледам прожектирания екран пред себе си и усещам как очите ми бавно се затварят под думите на лектора. Не, не че лекторът е скучен, нито съм на някаква ужасна лекция. На обучение съм, но каквото и да ми се говори, рано или късно, се стига до момента тялото ми да си иска своята порция сън.

Сън ... вълшебна дума, изпълнена с мечтание и копнеж, водеща към полетата на почивката и спокойствието, съставляваща неотлъчна част от живота на човека и всички живи същества на земята.

Често си мисля за съня, а напоследък и си мечтая да му отделям повече време. Някои хора не могат да спят, а аз мога, но нямам възможност. Не знам кое от двете е по-лошо. Може би първото...

Сън – толкова необходимо и сякаш луксозно преживяване напоследък. Обаче става още по-луксозно обратното – липсата или по-точно подтискането на съня. Горкият, опитвам се да го удавя непрестанно с кола, кафе, да го уплаша със студен душ или да го пренебрегна със задачки, задачки, задачки... Сякаш съм влязъл в един кръговрат, от който няма излизане, а тялото ми търпи, но докога ли???

Снимка: http://americancopywriter.typepad.com/photos/uncategorized/2008/03/05/sleep.jpg