В края на тази 2009 година оглеждам нещата в света около мен. Накъде се е запътил той? Някой от вас може и да знаят отговора, но все пак ще го кажа - светът се е запътил към тотално разрушение. Изненадах ли ви? "Ох, Бояне, стига с този апокалипсис, сега са празници! Ето, бебето Исус се е родило преди хиляди години!" Да, така е, празници са, но дали осъзнаваме какво е направил Господ идвайки на земята в човешка форма? Той отиде на кръста, за да умре за нашите прегрешения, защото знаеше, че не можем да платим цената на греха. Поради своята любов, Той се жертва за нас. За мен, за теб, за хомосексуалиста, за терориста, за гордия министър-председател, за абортиралата жена. За всички има спасение, но не всички го приемат и следователно не всички ще бъдат спасени.
Замислете се само в какъв побъркан свята живеем! Гей-браковете се увеличават все повече и повече. Нещо, което е абсолютна аномалия и никой на света не може да ме убеди, че това е нормално. Да, за всички онези държави, които са изоставили напълно своите християнски ценности и са поели по пътя на либералния социализъм, сигурно това е нормално поведение. Не е ли парадоксално, че същите онези хора, които израждат деца правят и абортите? Не осъзнаваме ли, че всички тези неща водят само до самоунищожение? Няма деца - няма живот. Проста логика. Не е трудна за разбиране, но колко много хора тъпо и упорито спорят по въпроса. Колко много хора се чувстват неудобно като им кажеш, че това, което правят е грях.
Обикновени хора, изповядващи вярата си в Христос, вече не могат да го правят в родните си държави, които от християнски са се превърнали в либерални страни без капка морал. В скоро време очаквам да ме арестуват като кажа "Христос Възкръсна" или "Честито Рождество Христово". Още повече пък, ако кажа, че гей-браковете са грях.Понякога се чудя има ли смисъл изобщо. Трябва ли да се замислям въобще за всички тези неща? Не се ли само натоварвам излишно с мисли за гибелта на света и как не мога да променя нищо? Всъщност мога. Не, не мога, но Бог може, а Той може да ме използва в Своя план за спасението на човечеството. Звучи грандоманско, нали? Цялото човечество. Всъщност, аз съм просто един лост, една частица от огромното Христово тяло, наречено църквата. Не мога да променя човечеството. Не мога да променя дори съпругата си, която е най-близкият ми човек, но мога да дам добър пример - за нея и за всички останали. Всички виждат онова, което правя. Доста често хората не разбират онова, което говоря или пиша (както и сега съм сигурен, че в момента има такива хора), но начинът на живот, мислене, действия, решения, отношения говорят много повече за самия мен, за семейството ми, отколкото хиляди статии в блога или коментари по новинарските сайтове.
Всеки ден е една борба. Борба за семейството, борба за съпругата, борба за работата, борба за образованието, за всяка една човешка душа. Войната е на стотици фронтове и най-трудното в случая е, че тя е духовна. Бог е казал, че е победителят: "Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света." Йоан 16:33
Основният въпрос за нас е от коя страна на барикадите ще сме в крайна сметка.
Снимки:
http://csusports.blogspot.com/2009/04/weekly-report-march-30-april-5.html
google.com
