Сърце за загиващите

 През изминалия уикенд разбрах нещо за определени хора, което ме натъжи. Имах подозрения, макар и бегли, че един човек, с когото работя е с определена сексуална ориентация. Този уикенд разбрах, че това е вярно, но освен това и че друг човек, от тези, с които работя също е с такава ориентация. Това ме натъжи. Тези хора живеят в грях, а не го осъзнават дори. Започнах да се моля за тях. Бях занемарил тази част от служението си, а именно да се моля за хората, с които работя или с които някога съм работил. Ето, че дойде момент, в който Бог открито ме предизвика отново да започна да го правя.

 Господи, дай ми мъдрост по какъв начин да им покажа твоята любов, която ти имаш за тези двама човека, както и за останалите хора, с които работя.

Размисли върху новата година, новите начала и старите естества, които никога сякаш не се променят

Нова година. Винаги асоциацията свързана с нея освен празненствата са и радостта от изминатото и от предстоящото, новото, с надежда се поглежда към следващите 365 дни. Замислих се. Какво стана с мен през изминалата една година? Оставам настрана започването на магистратурата, предаването на бакалавърската теза, промените в работата. Остана ли нещо след всичко изброено? Сякаш ... не. Какво значение имат тези неща? Изобщо, имат ли те стойност, ако аз през цялата тази една година, която мина като един миг и няма да се върне, не съм се приближавал към моя Създател? Не, нямат.