Mall of Sofia vs The Mall

Отдавна не съм писал на тема ПР и комуникации и реших да се върна малко към тази сфера. От известно време насам си мисля за моловете и по-специално за The Mall (този на Цариградско шосе, с "Карфур") и си мислех за това колко неуместно са измислили името на този търговски център.
Защо ли? Според мен да претендираш, че ти си Молът с главно "М" при положение, че не си първия, нито втория, а поредния е загубена кауза. Вече има Молът с главно "М" и той е Mall of Sofia - просто, защото е първият с такова название и естествено хората като кажат "хайде да отидем в мола", първата асоциация винаги е за този на бул. "Александър Стамболийски".

Стратегията е неуспешна още и поради факта, че да се опитваш да копираш или да отнемеш славата на някой друг е погрешна и изключително трудна задача. Практиката го показва - повечето ми хора в обкръжението не могат да запомнят мола на Цариградско като The Mall. Той или е Карфур или просто молът на Цариградско шосе, тоест това е поредният мол, не е с нищо по-изпъкващ от останалите. Авторът на заглавието на този проект според мен може да си скъса дипломата, ако има такава разбира се. Независимо колко пари се дават за реклама, това няма да накара хората да асоциират думата Мол с The Mall, особено след като и дори рекламните послания си приличат.

Например, основното послание на Mall of Sofia е "Къде другаде?", което предполага място, на което да се прекарва времето. Това по принцип е и идеята на мола - да има достатъчно много занимания за хората - кина, магазини, места за хранене и т.н., така че човек да прекара няколко часа и да изхарчи малко пари. The Mall излиза с не много далечното "Познай къде бях", което пак предполага място, на което да се прекарва времето. Тоест, посланието не се различава особено. Освен всичко друго в метрото е изпълнено с реклами на The Mall, но според мен те само подпомагат популяризирането на Mall of Sofia, най-вече поради това, че Mall of Sofia се намира на не повече от 50-100 метра от една от метро станциите, докато The Mall е малко извън обсега (две спирки с автобус, при това достъпът на пешеходци идващи от метрото не е особено улеснен - трябва да се пресече един булевард без светофар за пешеходци, за да се стигне до тунела за колите).

Да погледнем за момент и логата. Отново имаме МОЛ с главни букви и в двете лога, а освен това, цветово се припокриват - шаренко е, направо идеално е да се обърка човек и да сбърка едното с другото.

В крайна сметка какво се получава? Пръскат се излишно много пари за изключително неефективна реклама, която подпомага само конкуренцията, вместо да води позитиви. Според мен този мол печели единствено и само, заради Карфур, които са достатъчно големи и бяха много очаквани от всички софиянци да стъпят на местна почва.

Другите молове в столицата измислиха собствени имена, така че да не се налага да се объркват с другите. Имаме Сити Сентър София, Сердика Център и дори строящият се България мол според мен има по-сполучливо име от The Mall.

Дали тази очевидна грешка се дължи на лош висш мениджмънт? Или на лош ПР специалист?

Трафикът в ж.к. "Надежда" - възможни алтернативи

Днешният ден и гледката пред блока ми на стотиците едвам пъплещи коли в жк "Надежда" ме провокираха да напиша жалба или по-скоро предложения за облекчаване на трафика в тази част на София. Ще ви пиша какво точно са ми отговорили общинарите, ако ми пишат.

Уважаеми господа от "ЦГМ" ЕООД, Уважаеми г-н Христов,

Обръщам се към Вас относно един наболял проблем в жк Надежда 1. Благодарен съм, че строите метрото, но според мен има някои съществени и не много скъпи неща, които могат да се направят, за да може трафикът да не е такъв ад, какъвто е сега. Предполагам, че това не се дължи толкова на зимната обстановка, колкото на затварянето на цели 4 ленти от едното пътно платно водещи към кръговото движение на надлез "Надежда". Според мен сегащното състояние е недопустимо, затова предлагам следните промени:
1. Лентата за десен завой от ул. "Хан Кубрат" по бул. "Ломско шосе" да стане двойна. В момента има крещяща нужда да има там такава, а вярвам това е по бюджета на общината. Трябва да се премести един стълб и да се намали от острова (тротоара), който разделя лентите за направо и тази за надясно.
2. Трябва да има поне две ленти освободени за влизане в кръговото кръстовище. В момента има само една. Това може да се реши, чрез освобождаване на едната лента от затворения вече участък (южното пътно платно) или чрез преместването на колчетата, така че сутрин да са две ленти посока център, 1 посока Надежда и следобяд и вечерта да се преместват съответно на 2 посока Надежда и 1 посока център.
3. Има нужда от реорганизация на пространството при пазара в "Надежда" 1. Тротоарната площ в началото на пазара не се използва за нищо и може да се направи паркинг за целите на пазара, както и допълнително място за спирката на автобуса, което няма да отнеме предполагам много средства, но ще освободи дясната лента по "Хан Кубрат", която се очертава като главна пътна артерия в следващите няколко години (поне 2).
4. По същия начин от другата страна на пътното платно може да се направи допълнително място за спирката на автобуса, така че да не пречи на трафика, когато трябва да спре, за да качи пътници.

Надявам се, че предложенията ми ще бъдат взети под внимание. Не претендирам да съм инженер, но смятам, че все пак има някои неща, които могат да се направят, така че да се облекчи трафика и в същото време да не отнемат много средства от бюджета на общината.

С уважение,

Боян Цветков,
жител на жк Надежда 1

Какво ни очаква? Размисли върху настоящето и бъдещето

Онзи ден се замислих върху доста от нещата, които се случват напоследък в света, в който живеем. Всъщност тези размисли са от последните няколко седмици-месец, но днес реших да ги споделя в блога си. Сега настроенито е доста празнично. Всички си мислим за коледно-новогодишната трапеза и за малкото почивка покрай почивните дни. Понякога се сещаме, че годината е свършила и започваме да си правим равносметка за изминалия период - какво сме или не сме постигнали в личен план. Аз лично си правя такава равносметка обикновено около рождения си ден.

В края на тази 2009 година оглеждам нещата в света около мен. Накъде се е запътил той? Някой от вас може и да знаят отговора, но все пак ще го кажа - светът се е запътил към тотално разрушение. Изненадах ли ви? "Ох, Бояне, стига с този апокалипсис, сега са празници! Ето, бебето Исус се е родило преди хиляди години!" Да, така е, празници са, но дали осъзнаваме какво е направил Господ идвайки на земята в човешка форма? Той отиде на кръста, за да умре за нашите прегрешения, защото знаеше, че не можем да платим цената на греха. Поради своята любов, Той се жертва за нас. За мен, за теб, за хомосексуалиста, за терориста, за гордия министър-председател, за абортиралата жена. За всички има спасение, но не всички го приемат и следователно не всички ще бъдат спасени.

Замислете се само в какъв побъркан свята живеем! Гей-браковете се увеличават все повече и повече. Нещо, което е абсолютна аномалия и никой на света не може да ме убеди, че това е нормално. Да, за всички онези държави, които са изоставили напълно своите християнски ценности и са поели по пътя на либералния социализъм, сигурно това е нормално поведение. Не е ли парадоксално, че същите онези хора, които израждат деца правят и абортите? Не осъзнаваме ли, че всички тези неща водят само до самоунищожение? Няма деца - няма живот. Проста логика. Не е трудна за разбиране, но колко много хора тъпо и упорито спорят по въпроса. Колко много хора се чувстват неудобно като им кажеш, че това, което правят е грях.

Обикновени хора, изповядващи вярата си в Христос, вече не могат да го правят в родните си държави, които от християнски са се превърнали в либерални страни без капка морал. В скоро време очаквам да ме арестуват като кажа "Христос Възкръсна" или "Честито Рождество Христово". Още повече пък, ако кажа, че гей-браковете са грях.

Понякога се чудя има ли смисъл изобщо. Трябва ли да се замислям въобще за всички тези неща? Не се ли само натоварвам излишно с мисли за гибелта на света и как не мога да променя нищо? Всъщност мога. Не, не мога, но Бог може, а Той може да ме използва в Своя план за спасението на човечеството. Звучи грандоманско, нали? Цялото човечество. Всъщност, аз съм просто един лост, една частица от огромното Христово тяло, наречено църквата. Не мога да променя човечеството. Не мога да променя дори съпругата си, която е най-близкият ми човек, но мога да дам добър пример - за нея и за всички останали. Всички виждат онова, което правя. Доста често хората не разбират онова, което говоря или пиша (както и сега съм сигурен, че в момента има такива хора), но начинът на живот, мислене, действия, решения, отношения говорят много повече за самия мен, за семейството ми, отколкото хиляди статии в блога или коментари по новинарските сайтове.

Всеки ден е една борба. Борба за семейството, борба за съпругата, борба за работата, борба за образованието, за всяка една човешка душа. Войната е на стотици фронтове и най-трудното в случая е, че тя е духовна. Бог е казал, че е победителят: "Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света." Йоан 16:33

Основният въпрос за нас е от коя страна на барикадите ще сме в крайна сметка.

Снимки:
http://csusports.blogspot.com/2009/04/weekly-report-march-30-april-5.html
google.com