Сърце за загиващите

 През изминалия уикенд разбрах нещо за определени хора, което ме натъжи. Имах подозрения, макар и бегли, че един човек, с когото работя е с определена сексуална ориентация. Този уикенд разбрах, че това е вярно, но освен това и че друг човек, от тези, с които работя също е с такава ориентация. Това ме натъжи. Тези хора живеят в грях, а не го осъзнават дори. Започнах да се моля за тях. Бях занемарил тази част от служението си, а именно да се моля за хората, с които работя или с които някога съм работил. Ето, че дойде момент, в който Бог открито ме предизвика отново да започна да го правя.

 Господи, дай ми мъдрост по какъв начин да им покажа твоята любов, която ти имаш за тези двама човека, както и за останалите хора, с които работя.

Размисли върху новата година, новите начала и старите естества, които никога сякаш не се променят

Нова година. Винаги асоциацията свързана с нея освен празненствата са и радостта от изминатото и от предстоящото, новото, с надежда се поглежда към следващите 365 дни. Замислих се. Какво стана с мен през изминалата една година? Оставам настрана започването на магистратурата, предаването на бакалавърската теза, промените в работата. Остана ли нещо след всичко изброено? Сякаш ... не. Какво значение имат тези неща? Изобщо, имат ли те стойност, ако аз през цялата тази една година, която мина като един миг и няма да се върне, не съм се приближавал към моя Създател? Не, нямат.

Какво ни очаква? Размисли върху настоящето и бъдещето

Онзи ден се замислих върху доста от нещата, които се случват напоследък в света, в който живеем. Всъщност тези размисли са от последните няколко седмици-месец, но днес реших да ги споделя в блога си. Сега настроенито е доста празнично. Всички си мислим за коледно-новогодишната трапеза и за малкото почивка покрай почивните дни. Понякога се сещаме, че годината е свършила и започваме да си правим равносметка за изминалия период - какво сме или не сме постигнали в личен план. Аз лично си правя такава равносметка обикновено около рождения си ден.

В края на тази 2009 година оглеждам нещата в света около мен. Накъде се е запътил той? Някой от вас може и да знаят отговора, но все пак ще го кажа - светът се е запътил към тотално разрушение. Изненадах ли ви? "Ох, Бояне, стига с този апокалипсис, сега са празници! Ето, бебето Исус се е родило преди хиляди години!" Да, така е, празници са, но дали осъзнаваме какво е направил Господ идвайки на земята в човешка форма? Той отиде на кръста, за да умре за нашите прегрешения, защото знаеше, че не можем да платим цената на греха. Поради своята любов, Той се жертва за нас. За мен, за теб, за хомосексуалиста, за терориста, за гордия министър-председател, за абортиралата жена. За всички има спасение, но не всички го приемат и следователно не всички ще бъдат спасени.

Замислете се само в какъв побъркан свята живеем! Гей-браковете се увеличават все повече и повече. Нещо, което е абсолютна аномалия и никой на света не може да ме убеди, че това е нормално. Да, за всички онези държави, които са изоставили напълно своите християнски ценности и са поели по пътя на либералния социализъм, сигурно това е нормално поведение. Не е ли парадоксално, че същите онези хора, които израждат деца правят и абортите? Не осъзнаваме ли, че всички тези неща водят само до самоунищожение? Няма деца - няма живот. Проста логика. Не е трудна за разбиране, но колко много хора тъпо и упорито спорят по въпроса. Колко много хора се чувстват неудобно като им кажеш, че това, което правят е грях.

Обикновени хора, изповядващи вярата си в Христос, вече не могат да го правят в родните си държави, които от християнски са се превърнали в либерални страни без капка морал. В скоро време очаквам да ме арестуват като кажа "Христос Възкръсна" или "Честито Рождество Христово". Още повече пък, ако кажа, че гей-браковете са грях.

Понякога се чудя има ли смисъл изобщо. Трябва ли да се замислям въобще за всички тези неща? Не се ли само натоварвам излишно с мисли за гибелта на света и как не мога да променя нищо? Всъщност мога. Не, не мога, но Бог може, а Той може да ме използва в Своя план за спасението на човечеството. Звучи грандоманско, нали? Цялото човечество. Всъщност, аз съм просто един лост, една частица от огромното Христово тяло, наречено църквата. Не мога да променя човечеството. Не мога да променя дори съпругата си, която е най-близкият ми човек, но мога да дам добър пример - за нея и за всички останали. Всички виждат онова, което правя. Доста често хората не разбират онова, което говоря или пиша (както и сега съм сигурен, че в момента има такива хора), но начинът на живот, мислене, действия, решения, отношения говорят много повече за самия мен, за семейството ми, отколкото хиляди статии в блога или коментари по новинарските сайтове.

Всеки ден е една борба. Борба за семейството, борба за съпругата, борба за работата, борба за образованието, за всяка една човешка душа. Войната е на стотици фронтове и най-трудното в случая е, че тя е духовна. Бог е казал, че е победителят: "Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света." Йоан 16:33

Основният въпрос за нас е от коя страна на барикадите ще сме в крайна сметка.

Снимки:
http://csusports.blogspot.com/2009/04/weekly-report-march-30-april-5.html
google.com

Да имаш или да бъдеш

Вчера по бТВ излъчиха интересен документален филм за събитията от 1989 година и началото на 1990-те години. Филмът под името "Да имаш или да бъдеш", представи три различни истории на обикновени хора, които се сблъскват с действителността от краха на комунистическият режим. Представени бяха кадри от празните рафтове в магазините, липсата на елементарни стоки от първа необходимост, за режима на тока, на водата, за липсата на отопление в болниците. Припомниха на родителите ни в каква мизерия са ни отглеждали в началото на прехода към пазарна икономика. Годините от 1989-1991 не ги помня много съзнателно. Не съм усещал да е било някаква огромна мизерия, но си спомням режима на тока. Спомням си и годините 1996 и 1997 година, когато правителството на Жан Виденов докара България до макроикономическа криза. Сякаш обаче ги бях забравил тези моменти. Бях забравил как транспортът в София стачкуваше и ходехме пеша, как цените на хранителните стоки и всичко останало растеше с часове, как доларът се търгуваше при курс 4000 лева за 1.

Ах, колко лесно забравяме. Помислете само на какво приличаше България преди 12 години или преди 20. Помислете и разсъдете къде е България сега. В момента живеем в просперитетни времена, макар и да сме последната държава в ЕС по всички показатели. Магазините са препълнени с хранителни стоки, имаме функциониращ градски транспорт, а колите, особено в София и големите градове, са станали необходимост, а не лукс. Бензиностанции имаме навсякъде и надали има човек без мобилен телефон. Можем да пътуваме навсякъде из Европа без да е нужно да се редим на опашка за виза. За първи път от десетки години страната ни няма визов режим с нито една съседна държава. Осъзнаваме ли какво имаме като материални блага? Осъзнаваме ли колко много неща се промениха, въпреки недобросъвестните политици и напук на всички онези фактори, които допринасяха негативно за страната ни? Бог не ни ли е благословил, въпреки нашето упорство, нашият егоизъм и всеобщо греховно поведение?

На мнение съм, че всичко опира до възприятията ни за света, за това какво е щастие, дали материалното благополучие е всъщност онова, което ще ни направи щастливи. Може би е време народът ни да помисли и да си зададе въпросите, които упорито се опитва да преглътне или да забрави, защото няма отговор за тях - откъде идваме и накъде отиваме? Какъв е смисълът на този живот?

Надявам се този стих да даде отговор на онези, които търсят и да насърчи онези, които са намерили, но забравят:

"Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т. е. новорождението и обновяването на Святия Дух, когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител, така, оправдани чрез Неговата благодат, да станем според надеждата наследници на вечния живот. Вярно е това слово.
И желая да настояваш върху това с цел онези, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците."
Послание на апостол Павел до Тит 3 глава, стихове 5-8

Снимка: www.btv.bg