Сърце за загиващите

 През изминалия уикенд разбрах нещо за определени хора, което ме натъжи. Имах подозрения, макар и бегли, че един човек, с когото работя е с определена сексуална ориентация. Този уикенд разбрах, че това е вярно, но освен това и че друг човек, от тези, с които работя също е с такава ориентация. Това ме натъжи. Тези хора живеят в грях, а не го осъзнават дори. Започнах да се моля за тях. Бях занемарил тази част от служението си, а именно да се моля за хората, с които работя или с които някога съм работил. Ето, че дойде момент, в който Бог открито ме предизвика отново да започна да го правя.

 Господи, дай ми мъдрост по какъв начин да им покажа твоята любов, която ти имаш за тези двама човека, както и за останалите хора, с които работя.

Размисли върху новата година, новите начала и старите естества, които никога сякаш не се променят

Нова година. Винаги асоциацията свързана с нея освен празненствата са и радостта от изминатото и от предстоящото, новото, с надежда се поглежда към следващите 365 дни. Замислих се. Какво стана с мен през изминалата една година? Оставам настрана започването на магистратурата, предаването на бакалавърската теза, промените в работата. Остана ли нещо след всичко изброено? Сякаш ... не. Какво значение имат тези неща? Изобщо, имат ли те стойност, ако аз през цялата тази една година, която мина като един миг и няма да се върне, не съм се приближавал към моя Създател? Не, нямат.

Haters don't want to see / Хейтърите не искат да виждат

Днес прочетох една статия за домашното обучение като алтернатива на добре познатото ни държавно образование. Статията ми хареса, още повече, че тази тема напоследък има по-широко отразяване и я следя с интерес. Под статията, както в днешните онлайн времена, има възможност за коментари. Реших да ги поразгледам, но не издържах да чета всичките безумия, които бяха написани по адрес на автора и на всичко свързано с домашното образование. Порази ме за пореден път колко много хората мразят Бога и всичко свързано с християнството - просто, защото не е удобно. Да, християнството не е удобно вероизповедание, което можеш да сложиш в една кутийка и да очакваш, че няма да променя хората и обществата, в които те живеят. Християнството, вярата, че Бог дойде на земята като Исус Христос, за да умре за всички грешни хора и да понесе наказанието вместо тях е абсолютно обратното на всички останали вярвания, които светът си е измислил, само и само, за да измести Бог от всичко.

"Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи. Представяха се за мъдри, а станаха глупци и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на влечуги. Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях, те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин."

Послание към Римляните, 1 глава 20-25 стих

Smile :)

Днес слушах тази песен. Заслушах се в текста и се почувствах наистина щастлив от това, че познавам Бога. Мисля, че текста на песента говори сам за себе си.

Kutless - Smile

On a plane somewhere again
I take my place in line just like every other time
I slide into my window seat
She was sitting there
One seat over so I said “Hello, how are you today?”
With my smile I could see the hope within her eyes
And I knew that something’s different today

Chorus
Though everything’s the same inside
There’s something real
A faith which causes me to change
(But what’s different now)
A spark is gleaming in my eye
Like diamond stars that fill the sky
I think a smile says it all
A smile says it all

The conversation presses on
As miles pass below, she said I have to let you know
You seem so different to me
There is a joy inside
The love of God is all I know
From which this could originate
With one smile I could see
The faith we share inside
And I know that something’s different today

I see what a smile can say about me
I know that words are not always what speak
Sometimes it’s not what I say
That the world around me seems to understand

Ето и бърз превод на песента:

Kutless - Усмивка

В самолет съм отново нанякъде
Чакам си реда както всеки друг път
Плъзвам се в седалката до прозореца
Тя седеше там
на едно място през мен, казах й: "Здравейте, как сте днес?"
С моята усмивка можех да видя надеждата в очите й
И аз знаех, че има нещо различно днес

Припев:
Въпреки, че всичко е едно и също, вътре има нещо истинско
вяра, която ме променя (но какво е различно сега)
искра блести в моите очи, както диамантени звезди, изпълнили небето
Мисля, че усмивката казва всичко
Усмивката казва всичко

Разговорът продължава напред
Както изминаваме милите долу, тя каза, че трябва да знаете
Вие ми изглеждате толкова различен
Имате радост отвътре
Само от Божията любов е произхода на всичко това

С една усмивка мога да видя, вярата, която споделяме вътрешно
И знам, че нещо е различно днес

Виждам какво една усмивка може да каже за мен
Знам, че думите не винаги са това, което говорят
Понякога не думите са това,
което светът около мен изглежда осъзнава

Работата, ех, работата

Наскоро ме съкратиха от неправителствената организация, за която работех повече от година. Замислих се какво бях направил за периода, който прекарах на това работно място. Имаше ли нещо, което да мога да запомня от него? Развих ли някакви умения и компетенции? Трудно ми е да преценя какво успях да постигна. В личностен план мисля, че имаше много хубави моменти - раждането на дъщеря ми, на което успях да присъствам, последвалите грижи и помощ за жена ми. Опитът ми да завърша окончателно образованието си не беше напълно успешен, но поне е с няколко крачки напред в програмата, за разлика от преди. От гледна точка на кариерно развитие не успях да установя на какво ме научи работата там. Дори имах чувството, че съм вървял назад в развитието си. Дейността, която извършвах бе единствено и само, за да изкарвам пари за семейството си, но не и за да имам някакво посвещение или вдъхновение. Позицията ми не изискваше кой знае каква креативност, но въпреки това положих усилия да опростя и направя работата по-лесна и бърза. Всякакви други новости и идеи за проекти обаче биваха пренебрегвани или просто се възприемаха като заплаха. В момента, в който ме уведомиха, че ме съкращават, заради дълговете на спонсориращата организация, реших, че това е моментът, в който явно вече трябва да си тръгна. От една страна, аз исках да напусна. От друга не можех да си намеря добре платена работа за нивото на познания, което притежавам. Подуха обаче вятърът на промяната и дойде време да си тръгна.

Намерих един проект, за който да работя и ми харесва - разучавам нови неща като Фотошоп и подобни, с които никога не бях работил досега. Започнах повече да чета за онлайн маркетинг, за социалните мрежи, за блоговете... неща, които до този момент имах време да изучавам, но сякаш меланхолията от работното място ме беше захванала.
Заплатата е по-малко, в сравнение с предишната работа, но от друга страна има вдъхновение, желание за работа, приемат се нови идеи, стига да бъдат изказани и аргументирани.


Замислих се - какво е работата за мен? А каква трябва да бъде? Изобщо каква е целта на труда? Дали не е просто едно бъхтене за едната заплата или е нещо повече

В Библията, Божието Слово, пише интересни неща за труда. Има много стихове говорещи за работата в Притчи Соломонови. Ето един от тях, който ме наведе на размишления:

Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити. (Притчи 13:4 )

Излиза, че трудът (работата, службата) дава някакво удовлетворение на трудещия се. Т.е. има повече заложено в него, отколкото обикновеното снабдяване на нужди. И в действителност, не сте ли изпитвали задоволство от една свършена работа, върху която сте се трудили доста време? Авторът на притчата говори за насищане на душата на трудолюбивия. Аз лично като се сетя за хранене на душата, най-вече си представям да прочета някоя книга или част от Словото. Същото това Божие слово обаче ни казва нещо друго - трудът насища душата.

В такива моменти, когато съм на кръстопът често си задавам въпроса - "Господи накъде искаш да отида?". Напоследък все си мисля, че питам Бог, но не го слушам, а ходя, където си поискам. Сякаш съм изгубил онази твърда увереност в онези неща, които не се виждат (Евреи 11:1), а пътят е когато "faith will rise as we wait upon the Lord" (вярата ще се увеличи, докато чакаме Бога).