Честито Рождество Христово!

Честито Рождество Христово! Пожелавам на всички Божията любов да озари сърцата на всеки един от нас и да бъдем запленени все повече и повече от Неговата преизобилна благодат!

15. Затова и аз, като чух за вярата ви в Господ Исус и за любовта, която сте показали към всички светии,
16. непрестанно благодаря на Бога за вас и ви споменавам в молитвите си,
17. дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете,
18. и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство
19. и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите - сила, която е според действието на Неговата могъща сила,
20. с която подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата,
21. далече над всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наричат, не само в този свят, но и в бъдещия.
22. И всичко покори под нозете Му и Го постави да бъде глава над всичко за църквата,
23. която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всички.
Ефесяни 2:15-23

Да имаш или да бъдеш

Вчера по бТВ излъчиха интересен документален филм за събитията от 1989 година и началото на 1990-те години. Филмът под името "Да имаш или да бъдеш", представи три различни истории на обикновени хора, които се сблъскват с действителността от краха на комунистическият режим. Представени бяха кадри от празните рафтове в магазините, липсата на елементарни стоки от първа необходимост, за режима на тока, на водата, за липсата на отопление в болниците. Припомниха на родителите ни в каква мизерия са ни отглеждали в началото на прехода към пазарна икономика. Годините от 1989-1991 не ги помня много съзнателно. Не съм усещал да е било някаква огромна мизерия, но си спомням режима на тока. Спомням си и годините 1996 и 1997 година, когато правителството на Жан Виденов докара България до макроикономическа криза. Сякаш обаче ги бях забравил тези моменти. Бях забравил как транспортът в София стачкуваше и ходехме пеша, как цените на хранителните стоки и всичко останало растеше с часове, как доларът се търгуваше при курс 4000 лева за 1.

Ах, колко лесно забравяме. Помислете само на какво приличаше България преди 12 години или преди 20. Помислете и разсъдете къде е България сега. В момента живеем в просперитетни времена, макар и да сме последната държава в ЕС по всички показатели. Магазините са препълнени с хранителни стоки, имаме функциониращ градски транспорт, а колите, особено в София и големите градове, са станали необходимост, а не лукс. Бензиностанции имаме навсякъде и надали има човек без мобилен телефон. Можем да пътуваме навсякъде из Европа без да е нужно да се редим на опашка за виза. За първи път от десетки години страната ни няма визов режим с нито една съседна държава. Осъзнаваме ли какво имаме като материални блага? Осъзнаваме ли колко много неща се промениха, въпреки недобросъвестните политици и напук на всички онези фактори, които допринасяха негативно за страната ни? Бог не ни ли е благословил, въпреки нашето упорство, нашият егоизъм и всеобщо греховно поведение?

На мнение съм, че всичко опира до възприятията ни за света, за това какво е щастие, дали материалното благополучие е всъщност онова, което ще ни направи щастливи. Може би е време народът ни да помисли и да си зададе въпросите, които упорито се опитва да преглътне или да забрави, защото няма отговор за тях - откъде идваме и накъде отиваме? Какъв е смисълът на този живот?

Надявам се този стих да даде отговор на онези, които търсят и да насърчи онези, които са намерили, но забравят:

"Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т. е. новорождението и обновяването на Святия Дух, когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител, така, оправдани чрез Неговата благодат, да станем според надеждата наследници на вечния живот. Вярно е това слово.
И желая да настояваш върху това с цел онези, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците."
Послание на апостол Павел до Тит 3 глава, стихове 5-8

Снимка: www.btv.bg

Smile :)

Днес слушах тази песен. Заслушах се в текста и се почувствах наистина щастлив от това, че познавам Бога. Мисля, че текста на песента говори сам за себе си.

Kutless - Smile

On a plane somewhere again
I take my place in line just like every other time
I slide into my window seat
She was sitting there
One seat over so I said “Hello, how are you today?”
With my smile I could see the hope within her eyes
And I knew that something’s different today

Chorus
Though everything’s the same inside
There’s something real
A faith which causes me to change
(But what’s different now)
A spark is gleaming in my eye
Like diamond stars that fill the sky
I think a smile says it all
A smile says it all

The conversation presses on
As miles pass below, she said I have to let you know
You seem so different to me
There is a joy inside
The love of God is all I know
From which this could originate
With one smile I could see
The faith we share inside
And I know that something’s different today

I see what a smile can say about me
I know that words are not always what speak
Sometimes it’s not what I say
That the world around me seems to understand

Ето и бърз превод на песента:

Kutless - Усмивка

В самолет съм отново нанякъде
Чакам си реда както всеки друг път
Плъзвам се в седалката до прозореца
Тя седеше там
на едно място през мен, казах й: "Здравейте, как сте днес?"
С моята усмивка можех да видя надеждата в очите й
И аз знаех, че има нещо различно днес

Припев:
Въпреки, че всичко е едно и също, вътре има нещо истинско
вяра, която ме променя (но какво е различно сега)
искра блести в моите очи, както диамантени звезди, изпълнили небето
Мисля, че усмивката казва всичко
Усмивката казва всичко

Разговорът продължава напред
Както изминаваме милите долу, тя каза, че трябва да знаете
Вие ми изглеждате толкова различен
Имате радост отвътре
Само от Божията любов е произхода на всичко това

С една усмивка мога да видя, вярата, която споделяме вътрешно
И знам, че нещо е различно днес

Виждам какво една усмивка може да каже за мен
Знам, че думите не винаги са това, което говорят
Понякога не думите са това,
което светът около мен изглежда осъзнава

Бясна събота

Първоначално си мислех да пиша за това как Бог по невероятен начин опази живота на мен и семейството ми, когато в един съботен ден ни се случиха безброй хипер опасни ситуации на пътя. Можехме да останем на място вследствие на челен удар с червено БМВ по пътя за Банкя, да се ударим в бакшиш, който нарочно кара бавно пред нас и ни засича, защото сме карали ние бавно преди това (де факто карахме с ограничението от 50 км/час). Всичко това наситено с още други случки по софийските пътища, но в сравнително по-малък мащаб, олицетворяваха нашия съботен ден. Вечерта ни провериха и полицаи, за да може да има все пак историята завършеност. В този ред на мисли миналата седмица се прибирахме с жена ми по бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" вечерно време. Светофарът светеше зелено и аз карам, виждам обаче, че светва червено на пешеходците, което подсказа, че скоро ще се случи и за колите. Спазвах ограничението на скоростта, но се колебаех какво да направя - дали да спра или да продължа. Реших да мина на жълто и след 10-ина метра ме спря полицай. Чувствах се ужасно. За пореден път правя абсолютна глупост на пътя и сега си беше време да ме орежат за поведението ми. Отидох да ми напишат акта, но човекът ми обясни някои неща и реши да не ми пише акт. Бог бе проявил своята милост към мен за пореден път, разбира се без да го заслужавам ни най-малко. Възхищавам се как Бог използва хора, които дори не го познават, за да говорят Неговото слово към останалите хора. Всяка една дума на тези полицаи ми нанасяше тежки удари по вече разкайващото ми се сърце. Властите идват от Бога, спор няма. Апостол Павел го е написал отдавна в посланието към Римляните.

Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.
Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си.
Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, а на злотвореца. Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея;
понеже владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло.
Послание на ап. Павел към Римляните 13:1-4

В последно време се опитвам да не се държа като типичния балкански субект на пътя. Трудно ми е. Има дни, в които карам спокойно, има и такива обаче, в които карам ужасяващо. Моля се и ще продължавам с усилията си да карам разумно.

Снимка: http://www.panoramio.com/photo/869354

Мел Гибсън - падането на един герой

Четейки статията за развода на Мел Гибсън ме наведохя някои размисли, които ми се искаше да споделя в блога си. Бях разочарован, когато преди 2-3 години се появи информацията за пиянското каране и при появата на слуховете, че ще се раздели с жена си. Невероятно, човекът направил може би най-великият филм за последните 12 часа от живота на Исус Христос на земята, се проваля по такъв начин в личния си живот. Искреното му посвещение като християнин, създаването на филма и дългогодиншият му брачен живот говореха за една различна личност, открояваща се от останалите холивудски звезди, за които разводите и пиянските истории са всекидневие.

Ужасно е да наблюдаваш как велики личности пропадат заради греха. Библията ни говори и за такива хора - Самсон е най-яркият от тях. Започнал страхотно, имащ невероятна дарба от Господа и сила, но грехът проваля цялото му служение. Бог беше призовал Самсон да избави Израел от филистимците, но се беше поддал пред красотата на една филистимска проститутка. Човек с огромен потенциал, който обаче беше съсипан от греха. Повече за Самсон може да прочетете в книгата Съдии от 13 до 16 глави включително. Утешаващото за Самсон и Мел Гибсън е, че все пак са послужили за Божието дело. За Самсон можем да прочетем в Евреи 11:32-34:

И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците,

които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове,

угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

Искрено съжалявам за Мел Гибсън и семейството му, ще се моля за него и се надявам, че този мъж ще се покае за греховете си, докато е време. А още по-хубаво би било, ако всъщност направи всичко възможно, за да запази брака си, преди окончателно да са подписали документите. Бих го посъветвал да изгледат заедно с жена си филма Fireproof. Може да му даде някои добри идеи.

I have a dream...

Гледам прожектирания екран пред себе си и усещам как очите ми бавно се затварят под думите на лектора. Не, не че лекторът е скучен, нито съм на някаква ужасна лекция. На обучение съм, но каквото и да ми се говори, рано или късно, се стига до момента тялото ми да си иска своята порция сън.

Сън ... вълшебна дума, изпълнена с мечтание и копнеж, водеща към полетата на почивката и спокойствието, съставляваща неотлъчна част от живота на човека и всички живи същества на земята.

Често си мисля за съня, а напоследък и си мечтая да му отделям повече време. Някои хора не могат да спят, а аз мога, но нямам възможност. Не знам кое от двете е по-лошо. Може би първото...

Сън – толкова необходимо и сякаш луксозно преживяване напоследък. Обаче става още по-луксозно обратното – липсата или по-точно подтискането на съня. Горкият, опитвам се да го удавя непрестанно с кола, кафе, да го уплаша със студен душ или да го пренебрегна със задачки, задачки, задачки... Сякаш съм влязъл в един кръговрат, от който няма излизане, а тялото ми търпи, но докога ли???

Снимка: http://americancopywriter.typepad.com/photos/uncategorized/2008/03/05/sleep.jpg

Работата, ех, работата

Наскоро ме съкратиха от неправителствената организация, за която работех повече от година. Замислих се какво бях направил за периода, който прекарах на това работно място. Имаше ли нещо, което да мога да запомня от него? Развих ли някакви умения и компетенции? Трудно ми е да преценя какво успях да постигна. В личностен план мисля, че имаше много хубави моменти - раждането на дъщеря ми, на което успях да присъствам, последвалите грижи и помощ за жена ми. Опитът ми да завърша окончателно образованието си не беше напълно успешен, но поне е с няколко крачки напред в програмата, за разлика от преди. От гледна точка на кариерно развитие не успях да установя на какво ме научи работата там. Дори имах чувството, че съм вървял назад в развитието си. Дейността, която извършвах бе единствено и само, за да изкарвам пари за семейството си, но не и за да имам някакво посвещение или вдъхновение. Позицията ми не изискваше кой знае каква креативност, но въпреки това положих усилия да опростя и направя работата по-лесна и бърза. Всякакви други новости и идеи за проекти обаче биваха пренебрегвани или просто се възприемаха като заплаха. В момента, в който ме уведомиха, че ме съкращават, заради дълговете на спонсориращата организация, реших, че това е моментът, в който явно вече трябва да си тръгна. От една страна, аз исках да напусна. От друга не можех да си намеря добре платена работа за нивото на познания, което притежавам. Подуха обаче вятърът на промяната и дойде време да си тръгна.

Намерих един проект, за който да работя и ми харесва - разучавам нови неща като Фотошоп и подобни, с които никога не бях работил досега. Започнах повече да чета за онлайн маркетинг, за социалните мрежи, за блоговете... неща, които до този момент имах време да изучавам, но сякаш меланхолията от работното място ме беше захванала.
Заплатата е по-малко, в сравнение с предишната работа, но от друга страна има вдъхновение, желание за работа, приемат се нови идеи, стига да бъдат изказани и аргументирани.


Замислих се - какво е работата за мен? А каква трябва да бъде? Изобщо каква е целта на труда? Дали не е просто едно бъхтене за едната заплата или е нещо повече

В Библията, Божието Слово, пише интересни неща за труда. Има много стихове говорещи за работата в Притчи Соломонови. Ето един от тях, който ме наведе на размишления:

Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити. (Притчи 13:4 )

Излиза, че трудът (работата, службата) дава някакво удовлетворение на трудещия се. Т.е. има повече заложено в него, отколкото обикновеното снабдяване на нужди. И в действителност, не сте ли изпитвали задоволство от една свършена работа, върху която сте се трудили доста време? Авторът на притчата говори за насищане на душата на трудолюбивия. Аз лично като се сетя за хранене на душата, най-вече си представям да прочета някоя книга или част от Словото. Същото това Божие слово обаче ни казва нещо друго - трудът насища душата.

В такива моменти, когато съм на кръстопът често си задавам въпроса - "Господи накъде искаш да отида?". Напоследък все си мисля, че питам Бог, но не го слушам, а ходя, където си поискам. Сякаш съм изгубил онази твърда увереност в онези неща, които не се виждат (Евреи 11:1), а пътят е когато "faith will rise as we wait upon the Lord" (вярата ще се увеличи, докато чакаме Бога).

Жена ми си има блог :)))

Жена ми, Албена Цветкова, отскоро вече има свой собствен блог. Много се радвам за нея, че взе това решение да се включи в блогосферата. Пожелавам й тя да продължава да пише и да не спира с публикациите си. Бени, обичам те!

За всички любопитни да прочетат една приказка за това откъде идват децата: http://bebona.wordpress.com

Какво всъщност е ПР?

Преди няколко дни прочетох една статия за жена, която чрез Капитал Кариери е успяла да си намери работа в Мтел като ПР специалист. Като цяло статията беше добра, нямаше някакви фрапантни изявления или факти, но коментарите под самата статия бяха направо страшни. Изказванията бяха срещу девойката, както и върху ПР специалистите изобщо.

Всичко според мен обаче бе плод на неразбиране на професията на ПР специалиста. Отговорът на въпроса "Ти какво точно работиш?" винаги е труден, особено в страна, в която ПР се свързва предимно с Бойко Борисов и Евгени Минчев (за справки тук).

Реших да напиша отговор на нападките и странните обвинения във форума. Публикувам го и тук.

"Мисля, че основният проблем, който предизвиква спора в случая е, че няма особена яснота относно професията на ПР специалиста. Ще започна от самото начало: ПР е съкратено от Пъблик Рилейшънс, което е неправилно преведено Връзки с обществеността на български. Всъщност преводът трябва да е Взаимоотношения с публиките. Няма да задълбавам тук, но едно от най-срещаните определения за професията е, че тя изгражда взамоизгодни взаимоотношения между организацията (приемете това название за всичко - фирми, партии, НПО и т.н., може и личност да е) и нейните публики. Една организация има много публики, които не е задължително да са нейни клиенти. Целите на една ПР кампания са да промени нагласите - на съответните публики, както и на организацията. Това е двустранен процес, за който се изисква изключително много работа. Писането дори на едно съобщение до медиите не е толкова просто, колкото си мислят хората. Факт е, че в страната ни бъка от некомпетентни ПР специалисти. Факт е, че има и достатъчно много журналисти в тази категория. Смятам обаче, че Вилиана Тодорова не е от тази категория. Във всекидневието на ПР специалиста има изключително голям набор от дейности. В действителност много време отива в телефонни разговори - няма как, има непрестанно общуване с различни хора. Да речем, че правим пресконференция за Очи на четири лапи. Трябва да се направи план за събитието, колко време ще се говори, кой ще говори, дали да има водещ, дали да има подарък за журналистите и какъв, да се състави списък на журналистите (актуален, тоест трябва да се звъни на съответните редакции, за да може да се състави), да се избере подходяща зала - подредба на залата, дали е на достатъчно добро място, така че хората да дойдат, какво ще им кажем преди всичко на тази пресконференция - каква ни е новината, ще има ли кетъринг, вода в залата и т.н. и т.н. Всичко това също се обсъжда с някой висшестоящ от компанията за одобрение. Тоест, нещата са достатъчно много и то само за една пресконференция."

Враждебна реч? Срещу кого?

На 15.01.2009 година в пресклюба на БТА бе организирана публична дискусия на тема „Враждебна реч и език на омразата в електронните медии”, организирана от Съвета за електронни медии (СЕМ), съвместно със Съюза на българските национални електронни медии и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).

Най-общо взето изводите от дискусията бяха, че враждебната реч трябва да се регулира от вътрешномедиен регулаторен орган, който да следи медиите и да налага съответните санкции. От репортажът по БТВ в емисията от 19:00 ч. (архив на БТВ) излиза, че всички са срещу враждебната реч в медиите и че тя ще отпадне, тъй като хората обичат повече позитивни новини, отколкото негативни.

На пръв поглед няма нищо лошо - никой не иска да бъде хулен за щяло и не щяло, а и злонамерената реч не ползва никого. Има обаче и друга страна. Регулаторните мерки срещу враждебната реч се прилагат в полза на по-малки групи от хора, за да им бъдат дадени повече права. В голяма част от случаите това са хомосексуалистите.

Важно е според мен да се погледне каква е ситуацията в редица държави в Западна Европа, в които са били въведени закони срещу враждебната реч.


В Швеция по време на редовна църковна неделна служба, пастир Аки Грийн споменава в проповедта си, че според Божието слово Библията хомосексуализмът е грях. Вследствие на това някой успява да направи запис на проповедта, да я изпрати в полицията и да отправи обвинение срещу пастира за враждебна реч. Повече за случая, може да видите на следния линк.

Във Великобритания откакто съществуват закони за враждебната реч, са наблюдавани не един или два случая, когато хомосексуалисти използват този закон, за да съдят християни - включително пастири, защото са им отказали да извършат някаква услуга или са заявили открито, че според Библията хомосексуализмът е грях. Случаите, в които гейове съдят християни или хора биват уволнявани заради заемането на ясна позиция относно вярата си в публичното пространство са станали почти всекидневие в Обединеното кралство.

Един от последните примери е от 13.01.2009, когато радио журналист бе уволнен от медията, за която работи. Причината била, че в предаването си поканил гост, чрез който да бъде представена християнска гледна точка на твърдението на мюсюлмански критик, в което той поставя под съмнение Божественият характер на Исус Христос. Гостът в студиото просто изразил мнение, че твърдението на мюсюлманският критик говорело за "слабо познаване на Библията и на Корана". Ръководството на радиото решило да уволни водещият, който от 6 години работел за медията, защото е накърнил достойнствата на мюсюлманската общност като е позволил на госта си да изразява мнение по въпроса.

Бих призовал хората от СЕМ, АБРО и на бъдещите регулаторни органи да внимават как определят враждебната реч, тъй като може да превърне една малцинствена група в деспоти.

Какво означава да си мениджър?

През изминалата една седмица имах перипетии с кол-центърът на една авиокомпания. Ситуацията няма да я описвам подробно, но ще спомена само една част от нея. Свързах се с кол-центърът на компанията, заради грешна информация, която бях получил от техен служител. Намеренията ми бяха да разбера какво става всъщност и бях склонен да приема нещата такива каквито са. При разговорът обаче служителката не пожела дори да ме изслуша докрай, а сопнато отсече "Няма такова нещо, не е възможно някой служител да ви е дал такава информация". Разговорът от този момент нататък беше напрегнат, а аз вече не бях склонен да отстъпя и да приема нещата така, както тя искаше. Впоследствие разбрах, че съм разговарял не с кой да е, а със самият мениджър на отдела за работа с клиенти.

Ситуацията ме накара да се замисля за следното - какво означава да си мениджър? Това просто една титла във визитната ти картичка ли е? Не е ли това отговорна позиция, за която се изискват повече знания и умения от обикновения служител или работник? Жената по телефона се държа арогантно, не ме изслуша, а от поведението и думите й излизаше, че лъжа или че си въобразявам. С други думи: не ми стана приятно. След разговорът бях напрегнат. Ако тази жена просто беше използвала по-мили думи, беше ме изслушала и обяснила спокойно, че нещата са такива и такива, аз лично щях да съм много по-склонен да се съглася с нея или поне нямаше да стигаме по пререкание.

Замислих се и за това какво би било поведението на Христос в тази ситуация? Щеше ли той да се изнерви и да прекъсва хората? Или щеше да изслуша и да даде изходен път?
"Мениджър" не означава да се държиш шефски, да мачкаш тези под тебе, да се държиш сякаш светът е твой. Преводът на тази дума от английски е "управител". Това е човек, който управлява даден бизнес, отдел, предприятие. Заедно с тези неща той управлява и хора - подчинените си. Освен това като мениджър се налага да общува с други хора - бизнес партньори, потенциални и сегашни клиенти, други началници.

В Библията ни се казва, че хората сме като овце - имаме нужда от някой, който да ни води, иначе се скитаме. Исус казва за себе си "Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете."(Евангелие от Йоан 10:11) И Той в действителност даде живота си за нас, овцете. Да следваме Неговия пример: да имаме готовност да дадем живота си за хората около нас - семейство, служители, приятели - това означава да си мениджър и лидер.