Гледам прожектирания екран пред себе си и усещам как очите ми бавно се затварят под думите на лектора. Не, не че лекторът е скучен, нито съм на някаква ужасна лекция. На обучение съм, но каквото и да ми се говори, рано или късно, се стига до момента тялото ми да си иска своята порция сън.
Сън ... вълшебна дума, изпълнена с мечтание и копнеж, водеща към полетата на почивката и спокойствието, съставляваща неотлъчна част от живота на човека и всички живи същества на земята.
Често си мисля за съня, а напоследък и си мечтая да му отделям повече време. Някои хора не могат да спят, а аз мога, но нямам възможност. Не знам кое от двете е по-лошо. Може би първото...
Сън – толкова необходимо и сякаш луксозно преживяване напоследък. Обаче става още по-луксозно обратното – липсата или по-точно подтискането на съня. Горкият, опитвам се да го удавя непрестанно с кола, кафе, да го уплаша със студен душ или да го пренебрегна със задачки, задачки, задачки... Сякаш съм влязъл в един кръговрат, от който няма излизане, а тялото ми търпи, но докога ли???
Сън ... вълшебна дума, изпълнена с мечтание и копнеж, водеща към полетата на почивката и спокойствието, съставляваща неотлъчна част от живота на човека и всички живи същества на земята.Често си мисля за съня, а напоследък и си мечтая да му отделям повече време. Някои хора не могат да спят, а аз мога, но нямам възможност. Не знам кое от двете е по-лошо. Може би първото...
Сън – толкова необходимо и сякаш луксозно преживяване напоследък. Обаче става още по-луксозно обратното – липсата или по-точно подтискането на съня. Горкият, опитвам се да го удавя непрестанно с кола, кафе, да го уплаша със студен душ или да го пренебрегна със задачки, задачки, задачки... Сякаш съм влязъл в един кръговрат, от който няма излизане, а тялото ми търпи, но докога ли???
Снимка: http://americancopywriter.typepad.com/photos/uncategorized/2008/03/05/sleep.jpg
Няма коментари:
Публикуване на коментар