21 януари 2009

Враждебна реч? Срещу кого?

На 15.01.2009 година в пресклюба на БТА бе организирана публична дискусия на тема „Враждебна реч и език на омразата в електронните медии”, организирана от Съвета за електронни медии (СЕМ), съвместно със Съюза на българските национални електронни медии и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).

Най-общо взето изводите от дискусията бяха, че враждебната реч трябва да се регулира от вътрешномедиен регулаторен орган, който да следи медиите и да налага съответните санкции. От репортажът по БТВ в емисията от 19:00 ч. (архив на БТВ) излиза, че всички са срещу враждебната реч в медиите и че тя ще отпадне, тъй като хората обичат повече позитивни новини, отколкото негативни.

На пръв поглед няма нищо лошо - никой не иска да бъде хулен за щяло и не щяло, а и злонамерената реч не ползва никого. Има обаче и друга страна. Регулаторните мерки срещу враждебната реч се прилагат в полза на по-малки групи от хора, за да им бъдат дадени повече права. В голяма част от случаите това са хомосексуалистите.

Важно е според мен да се погледне каква е ситуацията в редица държави в Западна Европа, в които са били въведени закони срещу враждебната реч.


В Швеция по време на редовна църковна неделна служба, пастир Аки Грийн споменава в проповедта си, че според Божието слово Библията хомосексуализмът е грях. Вследствие на това някой успява да направи запис на проповедта, да я изпрати в полицията и да отправи обвинение срещу пастира за враждебна реч. Повече за случая, може да видите на следния линк.

Във Великобритания откакто съществуват закони за враждебната реч, са наблюдавани не един или два случая, когато хомосексуалисти използват този закон, за да съдят християни - включително пастири, защото са им отказали да извършат някаква услуга или са заявили открито, че според Библията хомосексуализмът е грях. Случаите, в които гейове съдят християни или хора биват уволнявани заради заемането на ясна позиция относно вярата си в публичното пространство са станали почти всекидневие в Обединеното кралство.

Един от последните примери е от 13.01.2009, когато радио журналист бе уволнен от медията, за която работи. Причината била, че в предаването си поканил гост, чрез който да бъде представена християнска гледна точка на твърдението на мюсюлмански критик, в което той поставя под съмнение Божественият характер на Исус Христос. Гостът в студиото просто изразил мнение, че твърдението на мюсюлманският критик говорело за "слабо познаване на Библията и на Корана". Ръководството на радиото решило да уволни водещият, който от 6 години работел за медията, защото е накърнил достойнствата на мюсюлманската общност като е позволил на госта си да изразява мнение по въпроса.

Бих призовал хората от СЕМ, АБРО и на бъдещите регулаторни органи да внимават как определят враждебната реч, тъй като може да превърне една малцинствена група в деспоти.

4 коментара:

  1. На добър час с новия блог! Това е голяма сила за влияние, въпростъ е как яизползваш :)
    Людмил

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, ще се постаря да я използвам мъдро :)

    ОтговорИзтриване
  3. Боян, не става ясна вашата позиция във връзка с езика на омразата - дали подкрепяте подобни прийоми или или сте против унижаващата вербална агресия, независимо към кого е адресирана - етнически групи, сексуални малцинства, инвалиди... Не смятате ли, че подобен език е в полза единствено на разелението на българските граждани?
    И в крайна сметка няма ли опастност подобен етичен проблем да се разглежда от държавата през призмата на християнството? Трябва ли да се отчита наличието и на други вярвания в България? И трябва ли една светска държава да базира решенията си на базата на религиозни догми?

    ОтговорИзтриване
  4. Здравейте,

    Първо исках да Ви благодаря за коментара. Относно Вашите въпроси, заемам твърдо позицията, че подобни закони за враждебната реч не поставят ясни граници за това кое е етично и кое не. Мисля, че примерите, които съм цитирал ясно показват, че малцинствените групи започват да налагат своите виждания и възгледи върху мнозинството в дадена страна. Тоест, от позиция на уязвима група, те се превръщат във водеща такава. Вярвам, че няма как да има толерантно общество или да съществува някъде такова. Въвеждането на такива закони само ще задълбочи проблема, а няма да го реши. Въпросът според мен е на коя страна иска да застане една държава като България и какви морални норми иска тя да въведе в обществото. Ако не гледа една светска държава през призмата на християнството, то тя ще гледа през призмата на нещо друго. Най-успешните държави в света са били основани или твърдо са се обърнали към християнските ценности. Нека не забравяме, че САЩ започва по този начин своето съществуване, макар че в последните няколко десетилетия се отдръпва все повече и повече от корените си, което разбира се води до явен морален упадък на населението й. Според мен наличието на други вярвания в страната ни едва ли биха се противопоставили на чисто християнски модел на поведение и управление, защото той е в интерес на всички. Дори мюсюлманите често са заемали християнска позиция относно сериозни морални въпроси. Надявам се, че с настоящият коментар съм изяснил достатъчно позицията си.

    ОтговорИзтриване