Да имаш или да бъдеш

Вчера по бТВ излъчиха интересен документален филм за събитията от 1989 година и началото на 1990-те години. Филмът под името "Да имаш или да бъдеш", представи три различни истории на обикновени хора, които се сблъскват с действителността от краха на комунистическият режим. Представени бяха кадри от празните рафтове в магазините, липсата на елементарни стоки от първа необходимост, за режима на тока, на водата, за липсата на отопление в болниците. Припомниха на родителите ни в каква мизерия са ни отглеждали в началото на прехода към пазарна икономика. Годините от 1989-1991 не ги помня много съзнателно. Не съм усещал да е било някаква огромна мизерия, но си спомням режима на тока. Спомням си и годините 1996 и 1997 година, когато правителството на Жан Виденов докара България до макроикономическа криза. Сякаш обаче ги бях забравил тези моменти. Бях забравил как транспортът в София стачкуваше и ходехме пеша, как цените на хранителните стоки и всичко останало растеше с часове, как доларът се търгуваше при курс 4000 лева за 1.

Ах, колко лесно забравяме. Помислете само на какво приличаше България преди 12 години или преди 20. Помислете и разсъдете къде е България сега. В момента живеем в просперитетни времена, макар и да сме последната държава в ЕС по всички показатели. Магазините са препълнени с хранителни стоки, имаме функциониращ градски транспорт, а колите, особено в София и големите градове, са станали необходимост, а не лукс. Бензиностанции имаме навсякъде и надали има човек без мобилен телефон. Можем да пътуваме навсякъде из Европа без да е нужно да се редим на опашка за виза. За първи път от десетки години страната ни няма визов режим с нито една съседна държава. Осъзнаваме ли какво имаме като материални блага? Осъзнаваме ли колко много неща се промениха, въпреки недобросъвестните политици и напук на всички онези фактори, които допринасяха негативно за страната ни? Бог не ни ли е благословил, въпреки нашето упорство, нашият егоизъм и всеобщо греховно поведение?

На мнение съм, че всичко опира до възприятията ни за света, за това какво е щастие, дали материалното благополучие е всъщност онова, което ще ни направи щастливи. Може би е време народът ни да помисли и да си зададе въпросите, които упорито се опитва да преглътне или да забрави, защото няма отговор за тях - откъде идваме и накъде отиваме? Какъв е смисълът на този живот?

Надявам се този стих да даде отговор на онези, които търсят и да насърчи онези, които са намерили, но забравят:

"Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т. е. новорождението и обновяването на Святия Дух, когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител, така, оправдани чрез Неговата благодат, да станем според надеждата наследници на вечния живот. Вярно е това слово.
И желая да настояваш върху това с цел онези, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците."
Послание на апостол Павел до Тит 3 глава, стихове 5-8

Снимка: www.btv.bg