Бясна събота

Първоначално си мислех да пиша за това как Бог по невероятен начин опази живота на мен и семейството ми, когато в един съботен ден ни се случиха безброй хипер опасни ситуации на пътя. Можехме да останем на място вследствие на челен удар с червено БМВ по пътя за Банкя, да се ударим в бакшиш, който нарочно кара бавно пред нас и ни засича, защото сме карали ние бавно преди това (де факто карахме с ограничението от 50 км/час). Всичко това наситено с още други случки по софийските пътища, но в сравнително по-малък мащаб, олицетворяваха нашия съботен ден. Вечерта ни провериха и полицаи, за да може да има все пак историята завършеност. В този ред на мисли миналата седмица се прибирахме с жена ми по бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" вечерно време. Светофарът светеше зелено и аз карам, виждам обаче, че светва червено на пешеходците, което подсказа, че скоро ще се случи и за колите. Спазвах ограничението на скоростта, но се колебаех какво да направя - дали да спра или да продължа. Реших да мина на жълто и след 10-ина метра ме спря полицай. Чувствах се ужасно. За пореден път правя абсолютна глупост на пътя и сега си беше време да ме орежат за поведението ми. Отидох да ми напишат акта, но човекът ми обясни някои неща и реши да не ми пише акт. Бог бе проявил своята милост към мен за пореден път, разбира се без да го заслужавам ни най-малко. Възхищавам се как Бог използва хора, които дори не го познават, за да говорят Неговото слово към останалите хора. Всяка една дума на тези полицаи ми нанасяше тежки удари по вече разкайващото ми се сърце. Властите идват от Бога, спор няма. Апостол Павел го е написал отдавна в посланието към Римляните.

Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.
Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си.
Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, а на злотвореца. Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея;
понеже владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло.
Послание на ап. Павел към Римляните 13:1-4

В последно време се опитвам да не се държа като типичния балкански субект на пътя. Трудно ми е. Има дни, в които карам спокойно, има и такива обаче, в които карам ужасяващо. Моля се и ще продължавам с усилията си да карам разумно.

Снимка: http://www.panoramio.com/photo/869354

Мел Гибсън - падането на един герой

Четейки статията за развода на Мел Гибсън ме наведохя някои размисли, които ми се искаше да споделя в блога си. Бях разочарован, когато преди 2-3 години се появи информацията за пиянското каране и при появата на слуховете, че ще се раздели с жена си. Невероятно, човекът направил може би най-великият филм за последните 12 часа от живота на Исус Христос на земята, се проваля по такъв начин в личния си живот. Искреното му посвещение като християнин, създаването на филма и дългогодиншият му брачен живот говореха за една различна личност, открояваща се от останалите холивудски звезди, за които разводите и пиянските истории са всекидневие.

Ужасно е да наблюдаваш как велики личности пропадат заради греха. Библията ни говори и за такива хора - Самсон е най-яркият от тях. Започнал страхотно, имащ невероятна дарба от Господа и сила, но грехът проваля цялото му служение. Бог беше призовал Самсон да избави Израел от филистимците, но се беше поддал пред красотата на една филистимска проститутка. Човек с огромен потенциал, който обаче беше съсипан от греха. Повече за Самсон може да прочетете в книгата Съдии от 13 до 16 глави включително. Утешаващото за Самсон и Мел Гибсън е, че все пак са послужили за Божието дело. За Самсон можем да прочетем в Евреи 11:32-34:

И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците,

които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове,

угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

Искрено съжалявам за Мел Гибсън и семейството му, ще се моля за него и се надявам, че този мъж ще се покае за греховете си, докато е време. А още по-хубаво би било, ако всъщност направи всичко възможно, за да запази брака си, преди окончателно да са подписали документите. Бих го посъветвал да изгледат заедно с жена си филма Fireproof. Може да му даде някои добри идеи.

I have a dream...

Гледам прожектирания екран пред себе си и усещам как очите ми бавно се затварят под думите на лектора. Не, не че лекторът е скучен, нито съм на някаква ужасна лекция. На обучение съм, но каквото и да ми се говори, рано или късно, се стига до момента тялото ми да си иска своята порция сън.

Сън ... вълшебна дума, изпълнена с мечтание и копнеж, водеща към полетата на почивката и спокойствието, съставляваща неотлъчна част от живота на човека и всички живи същества на земята.

Често си мисля за съня, а напоследък и си мечтая да му отделям повече време. Някои хора не могат да спят, а аз мога, но нямам възможност. Не знам кое от двете е по-лошо. Може би първото...

Сън – толкова необходимо и сякаш луксозно преживяване напоследък. Обаче става още по-луксозно обратното – липсата или по-точно подтискането на съня. Горкият, опитвам се да го удавя непрестанно с кола, кафе, да го уплаша със студен душ или да го пренебрегна със задачки, задачки, задачки... Сякаш съм влязъл в един кръговрат, от който няма излизане, а тялото ми търпи, но докога ли???

Снимка: http://americancopywriter.typepad.com/photos/uncategorized/2008/03/05/sleep.jpg