Наскоро ме съкратиха от неправителствената организация, за която работех повече от година. Замислих се какво бях направил за периода, който прекарах на това работно място. Имаше ли нещо, което да мога да запомня от него? Развих ли някакви умения и компетенции? Трудно ми е да преценя какво успях да постигна. В личностен план мисля, че имаше много хубави моменти - раждането на дъщеря ми, на което успях да присъствам, последвалите грижи и помощ за жена ми. Опитът ми да завърша окончателно образованието си не беше напълно успешен, но поне е с няколко крачки напред в програмата, за разлика от преди. От гледна точка на кариерно развитие не успях да установя на какво ме научи работата там. Дори имах чувството, че съм вървял назад в развитието си. Дейността, която извършвах бе единствено и само, за да изкарвам пари за семейството си, но не и за да имам някакво посвещение или вдъхновение. Позицията ми не изискваше кой знае каква креативност, но въпреки това положих усилия да опростя и направя работата по-лесна и бърза. Всякакви други новости и идеи за проекти обаче биваха пренебрегвани или просто се възприемаха като заплаха. В момента, в който ме уведомиха, че ме съкращават, заради дълговете на спонсориращата организация, реших, че това е моментът, в който явно вече трябва да си тръгна. От една страна, аз исках да напусна. От друга не можех да си намеря добре платена работа за нивото на познания, което притежавам. Подуха обаче вятърът на промяната и дойде време да си тръгна.Намерих един проект, за който да работя и ми харесва - разучавам нови неща като Фотошоп и подобни, с които никога не бях работил досега. Започнах повече да чета за онлайн маркетинг, за социалните мрежи, за блоговете... неща, които до този момент имах време да изучавам, но сякаш меланхолията от работното място ме беше захванала.
Заплатата е по-малко, в сравнение с предишната работа, но от друга страна има вдъхновение, желание за работа, приемат се нови идеи, стига да бъдат изказани и аргументирани.
Замислих се - какво е работата за мен? А каква трябва да бъде? Изобщо каква е целта на труда? Дали не е просто едно бъхтене за едната заплата или е нещо повече
В Библията, Божието Слово, пише интересни неща за труда. Има много стихове говорещи за работата в Притчи Соломонови. Ето един от тях, който ме наведе на размишления:
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити. (Притчи 13:4 )
Излиза, че трудът (работата, службата) дава някакво удовлетворение на трудещия се. Т.е. има повече заложено в него, отколкото обикновеното снабдяване на нужди. И в действителност, не сте ли изпитвали задоволство от една свършена работа, върху която сте се трудили доста време? Авторът на притчата говори за насищане на душата на трудолюбивия. Аз лично като се сетя за хранене на душата, най-вече си представям да прочета някоя книга или част от Словото. Същото това Божие слово обаче ни казва нещо друго - трудът насища душата.
В такива моменти, когато съм на кръстопът често си задавам въпроса - "Господи накъде искаш да отида?". Напоследък все си мисля, че питам Бог, но не го слушам, а ходя, където си поискам. Сякаш съм изгубил онази твърда увереност в онези неща, които не се виждат (Евреи 11:1), а пътят е когато "faith will rise as we wait upon the Lord" (вярата ще се увеличи, докато чакаме Бога).
