Блогът се премести на https://sfawbg.wordpress.com/

Блогът се премести на https://sfawbg.wordpress.com/

Телефоните под 50 лв или поредното масово обезличаване в българските училища

Преди малко прочетох една статия http://puqka.net/read/8388-vyvejdat_nova_zabrana_za_uchenitsite.html за това как влиза забрана за максималната цена на телефоните, с които учениците могат да ходят в училище (50 лв.). Не мога да не видя отново в действията на Министерството на образованието поредната наредба, с която се цели само едно единствено нещо в основата на тази тоталитарна идеология, а именно да направи всички деца еднакви и подчинени на държавната обезобразителна политика. Наред с всичко това, ако някой не изпълни забраната бива глобяван с порицание пред родителите или с доброволен труд в същата килийна атмосфера на училищната сграда. Добра тактика - накажи децата с още престой, та да намразят всякакъв учебен процес и всичко свързано с учене.
Целта е една единствена, независимо какви други аргументи слагат чиновниците (децата се разсейват, не обръщат внимание на учителя, разстройват нисшите класи с буржоазните си телефони и т.н.) основата на тази идеология е същата като отпреди 1989 г., когато са забранени дългите коси и изобщо всяко различно поведение от номенклатурното.
Ако искаме реална промяна в поведението на децата и техните резултати, държавата трябва да се изтегли от монопола си на образователен диктатор. Ако не го направи, то тогава ще следваме идеята на Светлин Наков "Като не можеш да промениш една система, която не работи, създай си твоя система, която работи".))))

Свободното образование – цел или реалност?

През този уикенд мина конференцията за свободно образование, организирана от Национална мрежа за родителите. Повече информация за нея може да видите тук.
Събитието беше интересно, имаше добри моменти, някои не толкова добри, но според мен изпълни целта си, донякъде, а именно – да се създаде дебат за свободата на образованието в България.
Основен фокус на конференцията беше т.нар. „демократично училище”, чийто инициатор е Яков Хехт. Заедно с това обаче бяха представени различни алтернативни форми на образование, които всички дружно се водят извън закона в България: домашно образование, родителски кооперативи, както и иновативни практики в рамките на сегашната образователна система.
За положителен акцент бих определил разнообразието от форми на обучение, които бяха представени по време на форума. Изобщо идеята за нещо различно от стандартната за България форма на обучение в училище е революционна за нашите пост-комунистически земи.
За минус на събитието бих определил най-вече сесията, която трябваше ясно да заложи посланието на конференцията – Направи училище. Аз лично не разбрах нищо от многословната презентация, която ни беше представена. Тук според мен беше редно да се заяви ясно, че искат да създадат демократично училище и че ще работят по този въпрос активно. Другото нещо, което според мен липсваше е, че имаме нужда от позволяването на съществуването на алтернативи на сегашната абсолютно непродуктивна образователна система.
От лекторите бих откроил Светлин Наков, който представи своя Софтуерен университет. Той много добре представи реалността в България и по какъв начин можеш да направиш възможно да имаш добро образование, въпреки системата: създаваш паралелна система, която да работи. Мисля, че този модел важи за всяка една от алтернативните форми на образование, които бяха представени. Домашното образование в България е факт (според Асоциацията за домашно образование между 100 и 400 семейства в страната ни го практикуват). Родителските кооперативи са факт. Алтернативните университети са факт (Софтуерния университет, Телерик академията и редица други – според Наков има около 20 такива организации в България в момента). Това са си отвсякъде алтернативни системи, които работят добре, за разлика от държавната система.
Време е различни организации да се обединят и да заявят ясно на обществената сцена какво всъщност искат (или искаме – Християнреформистка партия също е категорично за това), а именно: свобода да избираме как да образоваме децата си и самите себе си. Нека всеки родител сам да прецени каква форма ще избере за детето си – всяка ситуация е различна и всяко дете е различно. И това без намеса на държавата, благодаря.