Денят на грешните опити и успешните провали

Вчера беше ден на опитите. Да, на опитите да минавам тънко, да минавам на червено, само и само, за да достигна заветната цел по-бързо. Беше и ден на провалите. Бог ме спираше при всеки мой опит, категорично. Вече му бяха омръзнали моите "тънкости". Опитах се да отида на лекции и да изпреваря всички пешеходци и да пресека на току-що светналия на червено светофар, за да хвана автобуса. Опитът ми завърши гушвайки една телефонна шахта. Не успях да стигна дори до пътното платно. Окален и охлузен, реших, че няма да ходя на лекции. Отидох при роднини и се преоблякох, бинтовах раните. По-късно се опитах 30 минути да накарам брат ми да излезе. Отново беше пълен провал. Закъснявах да се прибера вкъщи, за да можем да излезнем навреме за църква. Изнервен от закъснението, отново реших да направя същата грешка, минах на червено. И този път минах, но за кратко. Сирената на полицейската кола ме спря. Полицаят ми се скара, както един баща би се скарал на сина си затова, че е направил беля. За пореден път Словото, че трябва да се покоряваме на властите, защото Бог ги избира и ги е изпратил да ни владеят се бе изпълнило пред мен. После ме попита за къде бързам толкова. В този момент исках просто да потъна, да ме няма вече, да не съм аз, на който му се случват всичките тези неща, да не съм аз този, който прави всичките тези грешки. Но уви, аз бях оплескал нещата в този ден, а той не беше още свършил. Паркирах пред църква, взех Надя и изпуснах балона й. Съкруших моята малка госпожица, вятърът го отвя, а аз не успях да го хвана. Накрая като за капак на всичко активирах алармата на църквата (а не трябваше) и дойдоха СОТ-аджиите за отрицателно време.
През вчерашният ден се почувствах като Израел, които толкова много съгрешаваха и Бог ги наказваше непрестанно за тяхното коравосърдечие. Не знам дали ще излезне нещо от мен, но едно знам - след като Бог ми изпрати всичките тези предизвикателства вчера, Той определено не се е отказал от мен и иска аз да го следвам, което означава да спазвам правилата, защото всяко прегрешение рано или късно се наказва. Всяко посадено нещо ражда плод. Време е да започна да посаждам неща, които ще дадат добри плодове, особено в областта на моето шофиране.

"И така, той казваше на множествата, които идваха да се кръщават при него: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв? Тогава принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не почвайте да си мислите: Имаме Авраам за баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне чеда на Авраам. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън."

Евангелието според Лука 3 глава 7-9 стихове


Снимки: http://www.faqs.org/photo-dict/photofiles/list/2993/8037red_light.jpg
http://www.faqs.org/photo-dict/photofiles/list/2993/4009red_light.jpg