Аз и жена ми

Гледах "Жената на пътешественика във времето". Няма да акцентирам върху сюжета, но филмът ме накара да се замисля за това, което имам, или по-точно, което ми е подарено. Замислих се как толкова лесно забравям колко прекрасен човек е жена ми. Замислих се, дали се грижа достатъчно за нея? Полагам ли необходимите усилия, за да се чувства тя обичана? Осъзнавам ли, че всяка една минута прекарана с нея не може да се върне назад? Замислям ли се върху действията си и в какво точно отделям времето си? Дали я насърчавам достатъчно в нейните занимания и преживявания? За какво най-често общувам с нея? Дали не я питам само и единствено за менюто за вечеря, вместо да отделя време да я излушам? Всички тези въпроси изникнаха в съзнанието ми като гъби. Замислих се. Върнах се назад във времето, когато се запознахме, когато й предложих да се омъжи за мен. Не съжалявам за нито една минута прекарана с нея. Обичам жена си. Тя е най-прекрасното нещо, което Бог ми е подарил на тази земя след спасението ми.